„Лазарица“ е акцент във февруарската програма на Врачанския театър

Драматично-куклен театър-Враца започва месец февруари богата програма от постановки за всички възрасти, съобщават от културната институция.

Акцент в афиша е най-новото заглавие в репертоара на Врачанския театър – спектакълът „Лазарица“ от Йордан Радичков, с режисьор Петринел Гочев, който ще се играе на 11 и 19 февруари в Камерна зала.

През месеца публиката ще може да види и много от любимите си заглавия, като програмата включва „Убийството на Гонзаго“ от Недялко Йорданов. В репертоара са представени още „Добре дошли в България 2“ на Здрава Каменова и Гергана Димитрова, „Извън контрол“, „Гимнастика за бременни“ и други, както и превърналите се в любими семейни спектакли „Пълен напред“, „Пинокио“ и „Аладин“, казаха още от ДКТ - Враца.

Февруарската програма на театъра включва и турнета в София, Видин (20 февруари), Кърджали (26 февруари) и Сливен (27 февруари) със спектаклите „Кошмарна комедия“ и „Роклята беглец“, посочват още от театъра във Враца.

/ТС/

БТА

Читалището в Омуртаг отличи заслужили дейци на празничния коледно-новогодишен концерт

Читалището в Омуртаг отличи заслужи дейци на празничния коледно-новогодишен концерт. В големия салон пяха, свириха и танцуваха представители на всички състави, развиващи самодейността в града, каза за БТА председателят на Народно читалище „Отец Паисий“ Славка Иванова.

Отличени са Душко Ангелов, Стойчо Тончев и Сибила Илиева. Те получиха поздравителни адреси и от читалищното, и от общинското ръководства. Връчи ги лично кметът на Омуртаг Джунейт Йонузов. Той изказа благодарност към самодейците и организаторите за тяхната всеотдайност и принос към културния живот на общината.

Душко Ангелов, чества личната си 75-а годишнина с празничния концерт. Отбелязва и 50 години работа в читалището. Той е този, който е непрестанно на сцената – свири, дирижира, акомпанира, музицира, каза Славка Иванова. Към момента Ангелов е преподавател в Школата по изкуства на НЧ „Отец Паисий“, като ръководи и мъжка вокална група.

В годините на пандемията от коронавирус, своята 75-а годишнина отбелязва Стойчо Тончев. За него Иванова споделя, че макар и лично той да не е на сцената, той е този, който я прави „жива“ с оригиналните си решения и композиции. Тончев е специалист по художествена самодейност, консултант и хореограф на танцови състави.

Отличената дама Сибила Илиева е преподавател на две детски и на една женска вокални групи в Школата по изкуства на Читалището в Омуртаг. „Когато в нашето „звездно“ градче, Сибила запее космическата песен „Излел е Дельо хайдутин“, гласът й ни отвежда по вертикалата нагоре, чак до небесата“, каза за нея председателят на културната институция. Сибила Илиева също от десетилетия работи в читалището.

Концертът премина с много настроение. А публиката е имаше възможността да съпреживее премиерното представяне на яркия "Шопски танц", в изпълнение на танцовия клуб „Оротропци“ към читалището в Омуртаг. Фолклорният състав, чийто ръководител и хореограф е Стамен Стаменов, представи първа част от сложна танцова хореография, оставяйки за изненада на публиката продължението на танца за идната 2025 година.

Както БТА съобщи, в Омуртаг предстои още един празничен концерт в навечерието на коледно-новогодишните празници. На 23-ти декември ще се състои класически концерт с участието на Боян Балев, Анче Юмук и Стоян Стоянов.

/ХТ/
БТА

Представяне на романа за Кан Алцек от автора Мирослав Петров

Исторически роман за Кан Алцек. Автор е Мирослав Петров, а илюстратор на книгата е Веселин Чакъров.

Слънцето на Велика България залязва. Под напора на настъпващите хазари синовете на кан Кубрат напускат бащините земи, за да намерят нов дом за своите племена. Най-младият от тях, Алцек, повежда народа си през Панония и кралството на франките към слънчева Италия.
Пътят е дълъг, изпълнен с изпитания. За да преминат през тях, българите трябва да потърсят опора в своето единство, да калят силите си сред огньовете на тежки битки и да съхранят вярата си.
Върху плещите на Алцек, превърнал се по волята на съдбата в кан и господар на своето племе, пада тежката грижа да взема съдбоносни решения. В несигурното време на войни и коварни предателства младият предводител трябва да избере на кого да повярва, чия десница да поеме, срещу кого да вдигне меча си.
Жертвите, съпътстващи това странстване, са тежки. Понякога дори най-доблестните войни са готови да надигнат недоволно глави срещу своя кан. За да съхрани народа си и да му спечели жадуваните нови земи, Алцек трябва да обуздае младежкия си плам, да отсъжда мъдро делата на човеците и да запази силите на българското племе.

Осигурил бъдеще на народа си, спечелил почитта на приятели и врагове, кан Алцек се превръща в ярък образ, въплътил в себе си българската сила, неукротим дух и благородство.
Българите – това е народът, който имаше всичко, което е пожелавал; те вярваха, че светът е открит за тях; те никога не се съмняваха в победата си; това е народът, на който се учудваше светът...
Магнус Феликс Енодий за българите – 486 г.

Дяволското гърло, разказ от Хелиана Стоичкова

Дилян взе слушалката в ръка и набра номера. Залата беше празна, толкова празна, че сякаш високия таван бе като капак на тенджера и той, сам самичък в това огромно пространство бе като един картоф търкалящ се наляво на дясно в очакване да се появят и другите съставки на ястието, но по това време на нощта никой не искаше да го сготвят. Хората бяха по домовете си и сам той стърчеше до един обществен телефон в пълно отчаяние.
- Стефке...
- Диляне? Къде се загуби, бе човек. Обади се във вторник и от три дни ни кос ни вест от тебе...
- Стефке... – Той захлипа в телефонната слушалка и като подсмръкна шумно избърса си очите.
- Плачеш ли, Диляне? Поболях се да те мисля. Викам си тръгвам да го търся. Телефона ти е изключен.
- Стефке, слушай, пиле. Загубих го. Чакай да ти кажа. Никога през живота си не съм се чувствал толкова малък. Мъничък. Миниатюрен мъничък човек. Не зная човек ли съм. Аз човешко същество ли съм? Или съм добитък някакъв? Сякаш света е станал едно различно място, Стефке. Изгубих се. Изгубен съм. Душата ми се загуби тука в това дяволско гърло.
- Как си се загубил. На коя улица си?
- Улица? Какви улици, бе Стефче. Тук няма улици! Има само тунели. Стълби нагоре, стълби надолу. И хора, които бързат всеки за някъде. Един побъркан град с едно огромно дяволско гърло отдолу и аз вече кой ден по ред бродя като някакъв идиот и не мога да намеря изхода.
- Какви ги бръщолевиш, бе Диляне?! Как така няма улици? Да не си пиян? Да не са те упоили нещо?
- Улици има, но не можеш да ги пресечеш. Всичко е забранено, разбираш ли! Всичко! Слушай, слушай ме. Чуй ме. Аз... Аз за пръв път в живота си не зная какво да правя. Разбираш ли. Всяка част от мен крещи, че се случва нещо нередно, но никой, никой сякаш не вижда в какъв омагьосан кръг живеят. Пътуват нанякъде, обикалят по тези коридори, от къщи на работа и обратно и сякаш не виждат, че света се е превърнал в едно менгеме, което те стиска за гушата. Дави те като все едно няма въздух и си под водата. Тунели, коридори, ескалатори. Завиват наляво, после надолу, после се качваш нагоре пък те качват на мотриса, пък излизаш в друга част на града и за да стигнеш до спирка трябва да прекосиш площад по синя алея, ама има и жълти... Тук е разрешено за едни, там за други. Сега съм на етаж, на който влизаш в огромен магазин, на който входа му е от тук, а изхода му е три нива по-надолу на спирка през два квартала. И се излиза през извит син тунел, разбираш ли? И ти не знаеш къде си. Аз не зная как да ти го опиша. И има табели и винаги си на път с предимство! И те дебнат да не завиеш в грешна посока и ако объркаш пътя си в нарушение. Седнеш някъде дойдат – тук е забранено да се сяда. Спреш някъде – тук е забранено да се спира. Въздух не ми стига, нямам представа как да ти кажа колко отчаян се чувствам и колко изгубен.
- Диляне, поспри малко. Да пратя татко да дойде да те вземе...
- Не! В никакъв случай! Стойте си там на село. Да не сте посмели да дойдете. Аз ти казвам, от понеделник търся пътя към автогарата. Стефче... – той се подпря на кабинката и разтърка челото си – Аз ще си намеря пътя към къщи. Не се бой за мене. Просто исках... Просто исках да ти чуя гласа. Ей така малко... Не да те плаша, просто... Просто като колехме прасето някога и очите, погледа, разбираш ли. Гледам в една тоалетна тука очите ми са като на прасето. Уплашени, объркани. Едно такова само страх вътре. Няма друго, страх и ужас. Тъй не става, инак не става. Не знаеш на къде да поемеш. Всяко движение ти е грешно. Не знаеш кой си, не знаеш за чий си тука. Ей така, ходиш напред назад... Сянка от човек. Човека го няма. Един номер ходи напред назад.
- Диляне... – тя замълча за момент, но после с по-бодър глас продължи – Слушай ме сега. Ти си намери пътя към дома, аз съм тука. Чакаме те. И повече няма да кажа. Чакам си те.
- Да. Прибирам се.
Той затвори слушалката и разтърка челото си. Отиде до един апарат със закузки и извади стотинки от джоба си. Започна да търси къде да вкара стотинките, но имаше съвсем тънък процеп. Започна да ги вкарва вътре, но апарата ги превъртя и ги изхвърли в краката му. Той извади банкноти и ги вкара в процепа, но апарата изхвърли и тях като на екрана се изписа надпис, че приема само плащане с карта. Еми той нямаше карти. Ни банкови карти, нито карти за игра. Да имаше поне карти за игра щеше поне да да се позабавлява. Обърна се и като започна да рита стотинките в различни посоки те захвърчаха по идеално почистения под и започнаха да падат през парапета към долните нива.
Ехе! Очите му светнаха. И като изсипа една шепа на земята започна да ги рита и да си ги гони. Тичаше по големия празен етаж като малко дете и за момент някаква светлинка проблясна в очите му. Както някога ритаха камъчета в прахта с децата. Вървиш вървиш пък ритнеш някое камиче и то изхвърчи край пътя.
Така рита стотинки докато всичките не хвръкнаха през парапета и лицето му се разведри и усмихна. Остана му една последна и с нея си поигра повече. Ритна я към дъното на залата и тя се завря на място, където не можеше да стигне с обувката си. Коленичи и зачопли с пръсти да я извади. Но тя така се заклещи, че той вдигна очи да види в какво я завря. Когато погледа му проследи двете сфери и тръбата, която тръгваше от тях, извиваше се някъде горе и се спускаше надолу в трета сфера чинето му овисна. Той стоеше на колене под скулптура на един огромен, овиснал, триметров...
- Никой няма да ми повярва...

- Ей, господине! Да извикам охраната?
Дилян вдигна ръка от лицето си и огледа мъжа, който се беше надвесил над него.
- Не може да се облягаш на скулптурата. Забранено е да се пипа!
- Каква скулптура... - Дилян леко разтърси глава и започна да излиза от унеса си. Колко време е минало, сигурно бе задрямал. Той се обърна и видя, че се е облегнал на едната топка.
- Не те знам от къде си, но това е изкуство!
- Бе какво изкуство, бе... - Дилян се изправи и протегна ръка, към нещото. - Не виждаш ли какво е това?! Сляп ли си?
- Кой е сляп, бе! Идвам на работа и гледам поредния нехранимайко, който не спазва правилата! Има си правила! Ако всеки прави каквото си иска знаеш ли какво ще стане?!
- Какво ще стане, бе момче?! Кажи ми какво ще стане! Имаш ли двайсет години? Трийсет? Какво ще стане от това, че съм се подпрял на фалоса?
- Това не е фалос! Това е модерно изкуство!
- О, извинявай, ние от село не разбираме от изкуство. Ние сме едни тъпаци, които от нищо не разбират. Сигурно живееш някъде наблизо, от пъпа на града си и много ги разбираш нещата.
- Точно така. Ей там отсреща живея и много ги разбирам нещата.
- И колко време ти отнема да дойдеш на работа, момче от центъра на града?
- Не е твоя работа. Много добре съм си подредил нещата, много благодаря. Само час и половина. Хайде поредния с маршрутни съвети! Аман вече...
Дилян се плясна през челото и се огледа.
- И ако искаш да знаеш съм доволен. - продължи другия - Доволен съм, защото вашето поколение е оставило страшна каша, която ние десетилетия няма да можем да подредим. Седите си там в гората и си живеете в миналото. Ядете храна, която мирише на пикоч и животни.
- Гората? Картофите в гората ли растат, бе момче. Месото, чушките. По дърветата ли? Месото от земята ли го копаем?
- Не, има си фабрики, има си заводи. Ако зависехме от вас човечеството щеше да загине от глад за една седмица. Аз всеки ден зареждам автоматите с храна и не съм видял гладни наоколо!
Дилян примигваше. Малкото пиленце, което мислеше да удоши с два пръста като се прибере сега му се видя много драгоценно. Пълно с живот. Пълно с толкова много смисъл.
- И ти си щастлив в този нов свят?
- Разбира се! Сутрин ставам, деня ми е подреден. Няма хаос, няма чудене. Ако видя нещо нередно докладвам на охраната, те идват и веднага премахват нарушителя. И всичко отново е подредено. Ако видя петънце, забърсвам го. Ако не мога викам да почистят. Има си хора за всичко. Има място за всичко. Огледай се, това е идеалният град. Имате ли такива съоръжения в гората? Или спите по дърветата във вързопи? Вие сте минало. И скулптурата ми харесва. Защото е интересна. Защото е нещо ново, защото е нещо различно от всичко, което вие сте. Това е изкуство. Ти просто не го разбираш. Жалък си. Жал ми е за тебе. Погледни се, опърпан си, проскубан. Сигурно си някой безработен, който нищо не може и затова е дошъл в големия град да си опита късмета. Ами имам новина за теб, чичка, бъдещето не те иска. Върни се обратно в дупката, от която си изпълзял. Явно нямаш нужните качества. Модерният свят вади само най-доброто от хората. Само силните оцеляват. Останалите трябва да си отидат. Да си отмрете там. Ясно ли ти е? Разбра ли какво ти говоря?
И в този момент Дилян си спомни Гошко. Гошко Дебелото. Така му казваха. Вися вързан надолу с главата от моста над реката цял час преди да го отвържат. Ей, че хубав спомен. Гошко тогава научи, че не е хубаво да крадеш сандвичите на другите деца. Негативният опит учи много повече от положителния. Ефекта е мигновен.
Дилян прескочи тялото на новия си познат и само хвърли поглед дали ще се изправи след удара. Като видя, че помръдва потърка леко челото си и се усмихна. Друго си е да удариш глава на някой, който много приказва. Възпитателно е. А и някак почувства се по-ведро. Хулигана в него за момент събра смелост да стъпи на поредния ескалатор в търсене на изхода. Винаги има начин. Винаги има решение. И той щеше да го намери.

Нов културно-исторически комплекс с името „Балканци“ отвори врати в Троян

Нов културно-исторически комплекс с името „Балканци“ отвори врати в Троян. Той е посветен на историята на 34-ти пехотен троянски полк и носи името на едноименния марш на военното формирование.

„Тридесет и четвърти пехотен троянски полк се формира в границите на днешните общини Ловеч, Троян, Априлци, Летница и Угърчин. Този полк през Междусъюзническата война спира румънските войски да влязат в София, които до този момент безпрепятствено нахлуват в пределите на България . След това полкът отива и се бие в Разлог срещу настъпващите гръцки войски, чиято цел е да превземат Пловдив и той да бъде завинаги откъснат от България. В Първата световна война полкът участва в Нишката настъпателна операция, бие се при Косово поле, а накрая се увенчава със слава в епопеята при Дойран“, разказа за БТА Христо Калистерски, председател на Национално дружество „Традиция“.

Комплексът е уреден в родната къщата на един от героите на полка – Спас Балевски. Идеята за реализацията на проекта е на местния клон на НД „Традиция“.

Официалното откриване започна с изпълнения на троянския представителен общински младежки духов оркестър с мажоретки и с тържествен молебен, след което кметът на Троян Донка Михайлова и председателят на НД „Традиция“ Христо Калистерски официално прерязаха лентата за откриване на комплекса.

С финансиране по проект на местната инициативна група и доброволен труд от членовете на сдружението, къщата, която е паметник на културата, е обновена вътрешно и външно. На първия етаж е подредена експозиция, представяща участието на полка в поредицата от войни за национално обединение.

Посетителите могат да разгледат архивни документи, карти, униформи, различни артефакти, 29 информационни пана, интерактивна карта на бойните действия и реплики на оръжия от онова време.

Специално място е отделено на историята на мястото, на военните паметници на територията на общината, на участието на полка в паметни битки от войните в началото на миналия век, на неговите герои.

Сред акцентите на експозицията са две възстановки – на войнишки окоп и на офицерско полево укритие, които разкриват в детайли ежедневието на българския войник на фронта. Посетителите могат да видят и филм, заснет по време на мащабната възстановка на Дойранската епопея, която сдружението прави през 2018 година в Троян.

„Аз съм удовлетворена от факта, че откриваме нова експозиция в България, която е фокусирана върху новата история, която е модерна, концептуална и която ще бъде безплатна за посетителите. Тя ще се превърне и в образователен център в сърцето на град Троян, в сърцето на България. Експозицията има значение не само за града и региона, но и за страната като цяло, защото някои от използваните музейни похвати и методи на историческия разказ биха могли да бъдат приложени и в обновяването на други музейни експозиции в страната, посветени на нашето военно-историческо развитие“, каза за БТА проф. д.и.н. Вера Бонева, преподавател в Университета по библиотекознание и информационни технологии в София (УниБИТ), която беше гост на откриването.

/АКМ/
БТА

Документален филм и изложба представят непознатото културно-историческо наследство в Павликенския край

Проектът „Непознатото културно-историческо наследство на Павликенския край“ ще бъде представен днес следобед в Народно читалище „Братство-1884“ в Павликени. Това съобщи ръководителят на проекта, историкът и музеолог д-р Диана Митева. Инициативата включва документалния филм „Непознатото културно-историческо наследство на Павликенския край“ и едноименна изложба.

Проектът стартира през месец януари тази година, а снимките на филма и подготовката на изложбата започнаха през месец март, разказа д-р Митева. Трябваше да се сформира група от 40 ученици, но интересът беше голям и се включиха над 50 деца. Първите два месеца те бяха запознати детайлно с обектите, които ще бъдат включени във филма, сниман от оператора на кинопродукцията „Чума“ Румен Василев. Фотограф е Венцислав Симеонов, който работи в Исторически музей – Дряново.

Интересът към проекта е голям, защото в него са запечатани моменти от историята на осем населени места в община Павликени, която притежава значително както обем, така и по значение историческо и нематериално културно наследство, разказа д-р Митева. Обектите, които са включени в него, са археологически паметници, местности, свързани с бойния път на четите на Филип Тотю и Хаджи Димитър и Стефан Караджа, църковни храмове и манастири, действащи обществени колекции (музейни сбирки), местно облекло, датиращо от края на XIX до средата на XX век и част от нематериалното културно наследство на Павликенския регион.

Участниците във филма са на различна възраст. "Децата бяха много въодушевени да са в ролята на филмови звезди, а родителите ги подкрепяха и през почивните дни през месец май също идваха на снимки", разказа д-р Митева. Във филма участват кметът на община Павликени инж. Емануил Манолов, кметове на населени места от региона, възпитаници на местните училища, директорът на Регионален исторически музей - Велико Търново д-р Иван Църов, директорът на музея в град Елена Светослав Петров, културни дейци и други личности, свързани с историята на Павликенския край.

Филмът и изложбата са създадени по проект с бенефициент Народно читалище „Съединение-Михалци-1870“ в павликенското село Михалци по договор, сключен с Национален фонд култура. Стойността му е 14 425 лв. Сред неговите партньори са Историческият музей – Дряново и Музеят на Възраждането „Иларион Макариополски“ в град Елена.

Филмът ще участва в 12-то издание на международния кинофестивал „Славянска приказка“, а очакванията са неговият генерален директор Елена Табанова – Димитрова да присъства на премиерата днес в читалището в Павликени.

Д-р Диана Митева е сред основните организатори на различни събития в община Павликени. През месец юни тя организира поредното издание на Дефиле на народната носия "Света Неделя" в село Недан и бе сред участниците в него. През месец юли д-р Митева участва и в организиране на честването на 156-ата годишнина от битките на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа с османската войска в местността Канлъ дере край Вишовград.

/АКМ/
БТА