Всички истории в новата ми стихосбирка са преживени, но не са задължително лични, каза Оля Стоянова

Историите във всички мои стихотворения са преживени, но не са задължително лични. Обикновено разказвам истории, свързани с други хора. Това каза пред БТА писателката и журналистка Оля Стоянова по повод новата си стихосбирка „Как ни спасяват природните закони“.

По думите ѝ това вероятно идва от журналистиката, както и от това, че е „добър наблюдател“. Обичам да разказвам истории и това правя в стихотворенията си, и в разказите, и в документалните истории, които пиша, посочи Стоянова. Отбеляза, че на 14 септември, в рамките на „Алея на книгата“ в София, издателство „Жанет 45“ ще организира среща с публика и раздаване на автографи.

„КАК НИ СПАСЯВАТ ПРИРОДНИТЕ ЗАКОНИ“ ИЗЛИЗА 11 ГОДИНИ СЛЕД ПОСЛЕДНАТА Ѝ СТИХОСБИРКА

Предишната стихосбирка на Оля Стоянова - „Улица „Щастие“, излиза през 2013 г., като за нея авторката е отличена с литературните награди за поезия „Николай Кънчев“ и „Иван Николов“. Това е хубав стимул човек да продължи да пише, смята тя.

По думите ѝ в този 11-годишен период оттогава досега тя е открила драматургията като жанр, въпреки че отбелязва, че винаги се е съпротивлявала да пише пиеси. Според нея писането за театър е свързано с много хора. „Театърът е тежка машина и си зависим от много фактори, за да реализираш даден проект“, каза тя.

Писателката разказа, че в този период е писала предимно пиеси, някои от които се играят и към момента. Сред тях са „Покана за вечеря“, която е на сцена от десет години в театър „София“, „Цветът на дълбоките води“ в Народния театър „Иван Вазов“, а през 2020 година е поставена пиесата „Страх за опитомяване“.

Оля Стоянова обясни, че страстта ѝ към драматургията, театъра и спектаклите се гради върху това, че обича „как звучи живата човешка реч“.

„През тези 11 години май не съм спирала да пиша поезия, но събирането на книга е бавен процес и трябва повече мотивация“, каза още тя. Добави, че вниманието ѝ е „бягало в други посоки“. „Беше ми интересна драматургията. Издадох сборник с пиеси, два сборника с къси разкази и още две книги с документални истории. И поезията някак остана на заден план“, допълни тя.

По думите на Оля Стоянова стихосбирката „Как ни спасяват природните закони“ не е написана „на един дъх“. „Обикновено пиша текстовете си и забравям за тях за дълго време. Така, когато се върна към тях, мога да ги чета сякаш не са мои и да бъда много по-критична към тях“, посочи тя.

ПОЕЗИЯТА И ЖУРНАЛИСТИКАТА

Писателката отбеляза, че предишните ѝ книги „Пътеводител на дивите места“ и „Пътеводител на хубавите места“ са се появили по сходен начин – чрез наблюдение. „В тях събирам репортажи за срещи по пътя, за отдалечени и непопулярни места у нас, но също и истории за хора, които приготвят ритуален сладък хляб, наречен „смидал“ в Родопите, които опръстеняват птици по северното Черноморие, събират полускъпоценни камъни, откриват „дивата вода“ или работят като метеорологични наблюдатели и живеят в планината“, добави тя.

„Хората са ми интересни и техните истории“, каза Оля Стоянова. Тя разказа, че тези наративи могат да се открият и в стихосбирката ѝ. По думите ѝ това са истории за жени, които обикалят Европа и работят като берачки на плодове или детегледачки, истории за това какви картини рисуват децата от бежанските лагери или история за жената, която среща в един квартален супермаркет и как тя върви между щандовете и казва новините на висок глас – „като сърдит пророк“.

„Може би работата ми като журналист ми помага“, каза тя. „Обичам да наблюдавам хората, да разговарям с тях. В това отношение журналистиката е най-интересната професия, защото ни позволява да откриваме непрекъснато нови хора и нови светове, но в същото време ни задава здравословни граници, напомня ни, че никой от нас не е център на света. Непрекъснато ни показва, че светът е пълен с интересни хора, за които си струва да разкажем“, допълни тя.

Оля Стоянова е родена на 14 септември 1977 година в София. Доктор е по журналистика. Завършила е магистратура по журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ (СУ). Преподавател е във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет.

Два пъти е носител на наградата за драматургия „Аскеер“ – през 2014 година за пиесата „Покана за вечеря“ и през 2018 година за пиесата „Цветът на Дълбоките води“.

/РБ/
БТА

Националната награда за поезия „Евтим Евтимов“ беше връчена на Иван Гранитски

На 23 май т.г. в Народно читалище „Братя Миладинови – 1914 – Петрич бе връчена Националната награда за поезия „Евтим Евтимов“. Неин носител стана Иван Гранитски – поет, литературен критик, издател, чл.-кор. на БАН. При награждаването Боян Ангелов (председател на СБП и председател на журито) говори за многото ипостаси, притежавани от Иван Гранитски, сред които се отличава поетическата му дарба да свързва епохите и да пренася в съвременността наследството, оставено ни от древните траки.

Поднесени бяха цветя пред паметника на Евтим Евтимов, намиращ се на площада, носещ името му. А в детския отдел на читалищната библиотека ученици от трети клас на Трето основно училище „Гоце Делчев“ в града участваха в олимпиада по български език, на която се справиха блестящо с поставените им задачи.

Събитието бе уважено от зам.-кмета на Община Петрич Кирил Танушев от Димитър Чолев, председател на Постоянната комисия по образование, култура и вероизповедания при Общинския съвет, от учители, читалищни дейци, общественици. Сред присъстващите бяха секретарят на читалището Гичка Тренева, както и писателите Венко Евтимов, Надя Попова, Петър Андасаров, Стоян Милев и Петя Хантова (членове на СБП). Водеща бе поетесата Павлина Иванова. Учениците в града, завършили годината с отличен успех, получиха като награда книги от съвременни български автори на издателство „Захарий Стоянов“.

Източник СБП

Емил Миразчиев ще представи монография - албум на група "РъБ" в Художествена галерия - Добрич

Емил Миразчиев ще представи монографията - албум и сайта на група "РъБ" в четвъртък, 11 юли, в Художествена галерия - Добрич. За това съобщават от културния институт. Обемната книга събира множество съществуващи архивни, документални и визуални материали, както и изследователски текст, архивни текстове на изкуствоведи и теоретици, които са имали водеща роля в осмислянето и интерпретацията на дейността на групата, като Живка Валявичарска - основен изследовател на групата, Димитър Грозданов, Диана Попова, посочват още от галерията.

Формирана в Пловдив в началото на 1989 г., група "РъБ" оставя дълбока следа в историята като една от най-силните прояви на българското концептуално изкуство от 90-те години, отбелязват организаторите. Изложбите, акциите и пърформансите на група "РъБ" събираха цялата художествена общност и превърнаха Пловдив в своеобразна столица на концептуалното и политическо изкуство. Членове на групата са пловдивските художници Албена Михайлова, Румен Жеков, Димитър Келбечев, Димитър Митовски, Емил Миразчиев, Ивайло Григоров, Игор Будников, Кольо Карамфилов, Надя Генова, Павел Алберт, Моника Роменска и Венета Маринова.
Въпреки нейния принос и влияние в сцената на съвременните визуални изкуства, явлението „РъБ“ досега остава маргинализирано в наложилите се наративи за съвременното изкуство в България. Група „РъБ“ има силно присъствие в артистичния живот на България в преломни исторически моменти и е повлияла в естетически и идеен план на много млади автори. Изявите на групата, както в зала, така и в публично пространство, променят нагласите и разбирането на публиката, свикнала с конвенционалните изложби и галерии.

Записки и документи от 1989 г. и началото на 1990 г. показват, че група „РъБ“ не е създадена като естетическа платформа, а като политическа позиция на група млади творци от Пловдив, желаещи да се разграничат от официалното Дружество на пловдивските художници и да променят обществото. Представянето на книгата ще бъде съпроводено от камерна изложба с творби на групата.

/АКМ/

БТА

Човек, за да живее дълго, трябва да остарее по някакъв начин, казва писателят Людмил Станев

Човек, за да живее дълго, трябва да остарее по някакъв начин, казва писателят Людмил Станев

„Това сегашно време на мен ми е отвратително и съжалявам, че ми се налага да живея в него. Но няма как – човек, за да живее дълго, трябва да остарее по някакъв начин”. Това каза пред БТА писателят Людмил Станев. Вчера той бе гост на Празниците на изкуствата „Аполония” в Созопол, където представи сборника си „Избрано” (изд. „Pibooks”).

Събитието се проведе снощи в Художествената галерия на морския град, а модератор на събитието бе поетесата Силвия Чолева.

За БТА Станев каза, че колекцията от разкази в книгата му „Избрано” включва подбор от разкази от предходни негови пет книги. „Махнал съм тези текстове, които са непонятни за младежите – където пише някакви гаври с комунисти, социалисти. Те са още тука, но младежите не ги знаят, така че съм ги почистил, пуснах ги в канала…”, каза авторът. Той допълни, че героите му са „всякакви луди хора, маргинали, велики хора. Всякакви – какъвто е светът – пъстър”.

Попитан как гледа към текстовете, които е писал в миналото, Станев каза, че „някои от тях стоят удивително пъстро и свежо, други са леко пожълтели, но не чак дотам”. На въпроса на БТА какъв разказ би написал за Созопол днес, Людмил Станев заяви: „Созопол е оазис – на идване не можах да видя никакви политици, така че съм спокоен, градът е запазен, резерват на нормални хора е.”

Пред публиката в Созопол Силвия Чолева подчерта, че неслучайно книгата на Людмил Станев се нарича „Избрано”, а не „Събрано”, понеже авторът сам е подбрал по-добрите си разкази.

„Ето това спретнато томче, малка тухличка, съдържа близо 30 години моя налуден опит да пиша литература”, каза Людмил Станев. „Това е една голяма хамалогия – писането на литература на български език, издаването й и реализацията й. Тъй като в моловете и бензиностанциите няма да отидете да си купите книга”, допълни още той.

Сборникът включва стари и някои от най-кратките му разкази, но и няколко нови, които Станев е писал, докато работи в Спешната помощ. Темите на разказите, вдъхновени от тези нелек служебен период, Станев каза, че са свързани с това, че „когато човек остарее и се разболее в тази държава, произволът просто те изхвърля на боклука”. „Няма никаква социалност, никакво милост, никаква емпатия в тази държава. И аз съжалявам, че не съм избягал преди 30 години, когато можех да го направя. Но късно е вече. Оставаме тук, за да дооправим нещо или поне нормално да дадем някакъв цвят на това, което ни остава да изживеем”, посочи авторът.

Людмил Станев разказа какво го ръководи по време на творческия му писателски процес. „Ако историята е конвенционална, аз й позволявам тя да ме води и в един момент „се чупя от нея" - минавам от съвсем друго място, нещо като при джем сешъните. Когато темата е по-хлабава и поддаде, изчезвам другаде и после пак по слабо време се връщам при нея”, каза той. „Това са мои забавления, които биха се харесали на хора, които имат чувство за импровизация или пък слушат музика, или четат такива автори. На някои може да им изглежда недовършено, но те са довършени всичките категорично”, допълни още авторът.

Станев заяви, че не се бои от изкуствения интелект. Според него заплашени са не поетите и писателите, а журналистите, учителите и кинорежисьорите. „Искам да видя как изкуственият интелект ще наподоби моите разкази… Не може една машина, машиногенерирано да има чувство за хумор и кросинговър на мисловните връзки”, каза писателят. Според него „поезията е вид лудост”, заради това и няма как машината да я наподоби. „Всички състояния, подобни по време на лудост, машината няма как да ги изимитира, защото при нея всичко е логистично вързано и има алгоритъм. За неща, в които няма алгоритъм, машината не може да направи нищо”, допълва той.

Людмил Станев разказа, че участва за седми път на Празниците на изкуствата „Аполония”. Неговото първо гостуване е през 1985 г., когато се провежда второто издание на фестивала. „Тогава Теди Москов гледа едно мое представление и отишъл, говорил с Димо, обяснил му за какво става въпрос и Димо ме покани тук, намери ни квартира. Ние играехме на улицата. Изиграхме две представления с комедия дел арте…”, припомни си Людмил Станев.

/РБ/

Разговор с носителката на Нобелова награда за литература Светлана Алексиевич е сред акцентите на шестия фестивален ден на „Аполония”

Разговор с носителката на Нобелова награда за литература Светлана Алексиевич е сред акцентите на шестия фестивален ден на „Аполония”

Беларуската журналистка и писателка Светлана Алексиевич, Нобелов лауреат за литература за 2015 г., е специален гост днес на Празниците на изкуствата „Аполония” в Созопол. „Разказ за катастрофа и катастрофата на разказа” е темата на разговора с писателката, който ще се проведе в Художествената галерия в морския град. Модератор на събитието е журналистът Мариана Кацарова.

Театралният афиш от шестия фестивален ден включва представлението „Отблизо” на Драматичен театър – Пловдив. Спектакълът е по пиеса на Патрик Марбър под режисурата на Елица Йовчева. В образите на героите Алис, Дан, Ана и Лари се превъплъщават актьорите Климентина Фърцова, Радина Думанян, Стилиян Стоянов и Тодор Дърлянов.

В Лятното кино в морския град ще се прожектира българският филм „Чалга”. Режисьор и сценарист на лентата е Мариан Вълев. Сюжетът проследява историята на двайсетгодишно момиче от Перник, което мечтае да стане известна певица. Елеонора Иванова, Цветелина Стоянова, Любомир Нейков, Жана Яковлева, Лора Караджова, Стефан Денолюбов, Диляна Попова, Николай Сотиров, Димитър Рачков, Кръстю Лафазанов, Виктор Стоянов, Елизабет Методиева, Стефан Мавродиев, Виктор Калев, Илиян Бойд, Николай Николаев, Денислав Маринчев, Милена Маркова и Невена Бозукова участват във филма.

„С музиката на романтизма” е озаглавен концертът, който ще бъде изпълнен в залата на Археологическия музей. Лия Петрова – цигулка, Румен Цветков – виола, Александър Сомов – виолончело, Маргарита Калчева – контрабас и Людмил Ангелов – пиано, са музикантите, които ще се съберат на една сцена пред публиката в Созопол.

Във финалния концерт в програмата на шестия фестивален ден ще звучи поп музика. Изпълнителката Мария Илиева ще изпълни някои от популярните си песни пред зрителите в амфитеатъра на морския град. До нея на сцената ще бъдат Мартин Ташев – тромпет, Владислав Мичев – тромбон и синтезатор, Георги Янев – китара, Мартин Денев – клавишни,Димитър Семов – барабани и Емилио Мархолев – бас.

Тазгодишното 39-о издание на Празниците на изкуствата „Аполония” се провежда в Созопол от 28 август до 5 септември.

/АКМ/