Три мънички букви само в една дума
три слаби колони завързани с връв
като пъпна в живота заплетена струна
да свиря на която съм вечно готов.
Три клечки кибрит готови да пламнат
и в пепел да рухнат пред очи ми са те.
прикрити зад някоя полза измамна
подривните сили заплашват ги все.
Потънат ли в мрачно запрещение мечтите
за свята безкористна обич, чист свят...
удавен насред вълни от лъжите
сред болка и горест очи ще заспят
И в утро прокобно, насред нищета
кал мръсна, душа гола, сред мъртви тела
оскубан, измъчен, едва жив, изморен
нейде в окопите ще осъмнеш смразен.
Тогава ще се молиш и ще проклинаш
отчаян, загубил житейски ориентир
сред смърт, окаяние, срамно ще молиш,
с една дума на устни и тя ще е "мир"...
No comments:
Post a Comment