Всички истории в новата ми стихосбирка са преживени, но не са задължително лични, каза Оля Стоянова

Историите във всички мои стихотворения са преживени, но не са задължително лични. Обикновено разказвам истории, свързани с други хора. Това каза пред БТА писателката и журналистка Оля Стоянова по повод новата си стихосбирка „Как ни спасяват природните закони“.

По думите ѝ това вероятно идва от журналистиката, както и от това, че е „добър наблюдател“. Обичам да разказвам истории и това правя в стихотворенията си, и в разказите, и в документалните истории, които пиша, посочи Стоянова. Отбеляза, че на 14 септември, в рамките на „Алея на книгата“ в София, издателство „Жанет 45“ ще организира среща с публика и раздаване на автографи.

„КАК НИ СПАСЯВАТ ПРИРОДНИТЕ ЗАКОНИ“ ИЗЛИЗА 11 ГОДИНИ СЛЕД ПОСЛЕДНАТА Ѝ СТИХОСБИРКА

Предишната стихосбирка на Оля Стоянова - „Улица „Щастие“, излиза през 2013 г., като за нея авторката е отличена с литературните награди за поезия „Николай Кънчев“ и „Иван Николов“. Това е хубав стимул човек да продължи да пише, смята тя.

По думите ѝ в този 11-годишен период оттогава досега тя е открила драматургията като жанр, въпреки че отбелязва, че винаги се е съпротивлявала да пише пиеси. Според нея писането за театър е свързано с много хора. „Театърът е тежка машина и си зависим от много фактори, за да реализираш даден проект“, каза тя.

Писателката разказа, че в този период е писала предимно пиеси, някои от които се играят и към момента. Сред тях са „Покана за вечеря“, която е на сцена от десет години в театър „София“, „Цветът на дълбоките води“ в Народния театър „Иван Вазов“, а през 2020 година е поставена пиесата „Страх за опитомяване“.

Оля Стоянова обясни, че страстта ѝ към драматургията, театъра и спектаклите се гради върху това, че обича „как звучи живата човешка реч“.

„През тези 11 години май не съм спирала да пиша поезия, но събирането на книга е бавен процес и трябва повече мотивация“, каза още тя. Добави, че вниманието ѝ е „бягало в други посоки“. „Беше ми интересна драматургията. Издадох сборник с пиеси, два сборника с къси разкази и още две книги с документални истории. И поезията някак остана на заден план“, допълни тя.

По думите на Оля Стоянова стихосбирката „Как ни спасяват природните закони“ не е написана „на един дъх“. „Обикновено пиша текстовете си и забравям за тях за дълго време. Така, когато се върна към тях, мога да ги чета сякаш не са мои и да бъда много по-критична към тях“, посочи тя.

ПОЕЗИЯТА И ЖУРНАЛИСТИКАТА

Писателката отбеляза, че предишните ѝ книги „Пътеводител на дивите места“ и „Пътеводител на хубавите места“ са се появили по сходен начин – чрез наблюдение. „В тях събирам репортажи за срещи по пътя, за отдалечени и непопулярни места у нас, но също и истории за хора, които приготвят ритуален сладък хляб, наречен „смидал“ в Родопите, които опръстеняват птици по северното Черноморие, събират полускъпоценни камъни, откриват „дивата вода“ или работят като метеорологични наблюдатели и живеят в планината“, добави тя.

„Хората са ми интересни и техните истории“, каза Оля Стоянова. Тя разказа, че тези наративи могат да се открият и в стихосбирката ѝ. По думите ѝ това са истории за жени, които обикалят Европа и работят като берачки на плодове или детегледачки, истории за това какви картини рисуват децата от бежанските лагери или история за жената, която среща в един квартален супермаркет и как тя върви между щандовете и казва новините на висок глас – „като сърдит пророк“.

„Може би работата ми като журналист ми помага“, каза тя. „Обичам да наблюдавам хората, да разговарям с тях. В това отношение журналистиката е най-интересната професия, защото ни позволява да откриваме непрекъснато нови хора и нови светове, но в същото време ни задава здравословни граници, напомня ни, че никой от нас не е център на света. Непрекъснато ни показва, че светът е пълен с интересни хора, за които си струва да разкажем“, допълни тя.

Оля Стоянова е родена на 14 септември 1977 година в София. Доктор е по журналистика. Завършила е магистратура по журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ (СУ). Преподавател е във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет.

Два пъти е носител на наградата за драматургия „Аскеер“ – през 2014 година за пиесата „Покана за вечеря“ и през 2018 година за пиесата „Цветът на Дълбоките води“.

/РБ/
БТА

Рисунки на деца като послепис на Националния пленер „С Хасково в сърцето" украсиха центъра на града

Участниците от арт школа „Дъга“ към Младежки център - Хасково и школа „Колорит“ към читалище „Заря-1858“ се включиха във второто издание на минипленера за деца, който се провежда като послепис на Националния пленер в рамките на седмицата, посветена на осми септември - Ден на Хасково.

Община Хасково инициира за втора поредна година творческата провокация към децата като послепис на арт форума. Тази година всички рисуваха по темата „С Хасково в сърцето“.

Творбите на младите автори бяха подредени днес пред художествена галерия „Форум“, където снощи бе открита изложбата с 16 платна от Националния пленер. Той събра в края на миналата седмица осем художници от Хасково и страната.

/ХК/
БТА

Уредниците от Художествената галерия в Смолян представиха в обща изложба 36 свои творби

Уредниците от Художествената галерия в Смолян откриха днес обща изложба в зала „Петър Стайков“ на Клуба на дейците на културата. Експозицията е деветата подред тяхна инициатива, която се представя в началото на новия творчески сезон. Тази година те представят 36 рисунки, графики и живописни платна.

Творбите на художниците Ангел Консулов, Асен Трампов, Борис Кисьов, Георги Стойков, Иван Пеев, Илия Кисьов, Петър Пиронков и Стефан Данчев бяха представени от директора на Художествената галерия Иван Пеев. Той направи кратка ретроспекция на дейността на галерията през тази година.

Септември винаги е зареден с особена енергия. Авторите са хора, които влагат сърце и душа, за да опазват едно огромно богатство в Художествената галерия. Самите те са различни не само като възраст, но и като творческо амплоа и се радвам, че независимо от трудностите намират теми и днес ни радват по един безспорен начин, каза заместник областният управител Адриан Петров.

Експозицията е съвместна проява на Клуба на дейците на културата и Художествената галерия Смолян, която ще остане на вниманието на смолянчани и гостите на града до 15 септември.

/ХК/
БТА

Дарителството е най-надеждният източник за обогатяване колекциите ни, каза директорът на Музея на занаятите в Троян Елеонора Авджиева

 „Дарителството е в основата на създаването на музейните институции. Преди повече от 150 години започва музейното дело в България и то, предимно от археологическите дружества в по-големите градове, където краеведи с отношение към местно културно наследство събират материали от различно естество и ги даряват на едно определено място“, разказа за БТА Елеонора Авджиева, директор на Музея на народните художествени занаяти и приложни изкуства в Троян (МНХЗПИ).

Такъв е случаят и с началото на музейното дело в Троян, където първата музейна сбирка е устроена в сградата на читалището. Тя е точно от такива стари вещи, които са подредени в определена среда и придобиват характер на музейна експозиция, допълни тя.

Авджиева определи музеите и читалищата като сродни културни институции, в основата на чието функциониране стои дарителството. „То е двигателят, живецът на тези институции. Съотнесено към днешна дата, за нас дарителството е най-надеждният източник на постъпване и обогатяване колекциите на нашия музей“, посочи тя.

На много места, включително и в Троян, галериите са част от структурата на музейни институции, посочи Авджиева.

Над 30 творби са дарени на фонд „Изобразително и приложно изкуство“ към троянския Музей на занаятите през последната година. Общо 26 платна на художника Петър Хаджиев са дарени на музея, основно от неговата дъщеря. Художниците Владимир Киров, Петя Димова, Василена Ганковска, Галя Герганова, Александър Телалим, които през годината са се представяли в галерия „Серякова къща“, която е един от музейните обекти, също са дали своя принос за обогатяване на музейните фондове.

Авджиева подчерта важната роля на уредника на галерията Мариела Шошкова за мотивирането на художници да правят дарения за колекциите на Музея на занаятите. Шошкова наскоро е отличена и от Министерството на културата със специална грамота за приноса ѝ към българската култура.

„Тя е човекът, който изгради галерия „Серякова къща“ до това, което е в момента – един пълноценен културен център със събития на много високо ниво. Най-важното в един такъв обект са хората, защото в него се влага много лична енергия“, посочи тя.

Авджиева разказа, че към галерията има толкова голям интерес от страна на артистични общности в града и страната, че графикът за 2025 година е почти пълен и се гледа в перспектива за 2026 година.

„На нашия музей особено прилягат галерията и фонд „Изобразително изкуство“, защото той няма етнографски профил. Не случайно, в името му имаме като ключови думи „художествени занаяти“ и „приложни изкуства“. Музеят на занаятите е специализиран музей, в който са представени занаятите, но акцентът е не върху тяхната утилитарна роля, а върху естетическото им представяне“, каза тя.

Винаги събирането на колекции и окомплектоването на музейните фондове в миналото е било с цел постигане на висока естетическа стойност. Това е и причината фондът ни за изобразително изкуство да е много добре окомплектован с произведения на големи местни и национални художници, посочи Авджиева.

Тогава Музеят е имал възможността да ги набави, докато днес, за съжаление, тя липсва. От тази гледна точка тези дарения са ни изключително полезни, защото се появи една празнота от един период, особено в кризисните години, в които в музеят не са постъпвали материали, допълни тя.

„От много десетилетия не съществува перо, с което да се правят откупки за музеите, те опитват да използват средства по проекти, което много трудно се случва, но предимно призовават за дарения, за да могат да попълват и окомплектоват своите колекции според профила на музея“, каза директорът.

Авджиева разказа, че ежегодно, част от работите от пленера „Вода, земя, огън“ в село Дълбок дол, постъпват във фонд „Керамика“. Във фонд "Изобразително и приложно изкуство" се пазят и дарените от художника - приложник Енчо Ганковски пет керамични пана.

През последните 12 месеца с нови придобивки могат да се похвалят и фондовете „Градска къща“, „Художествено металообработване“ и „Тъкани и облекла“.

В Музея на занаятите постъпват и археологически находки придобити в резултат на проучване на археологическите обекти „Римски кастел Состра“ и „Късноантична и средновековна крепост „Калето“ – с. Дебнево.

/ТС/
БТА

Войник, Иван Вазов

Войник във отпуск из долът
с мома приказва хубавица —
деца на тоз планински кът:
той — млад орел, тя — гургувица.

Какво й разправя мил герой?
За свойта ли любов гореща,
или за някой страшен бой,
де ад и смърт имал насреща?

Той маха силно със ръце,
тя руменей и се вълнува…
Внезапно с пламнало лице
сграбчи я той и зацалува.

Юначе, гълтай радостта,
дор младо сърце в гърди гука:
ти там прегръщал бе смъртта —
прегръщай пък живота тука.

В обща изложба "Сбъдване" 13 плевенчанки показват живописни творби

 "Сбъдване" е наречена изложбата, която тази вечер бе открита в арт център "Къщата на художниците" в Плевен. Тя представя живописните картини на 12 плевенчанки, които се занимават с рисуване непрофесионално, но заедно със своята учителка Владимира Йорданова за шести път подреждат обща експозиция с авторски творби.


Всяка година се радвам на резултатите, които тези дами показват, но сега определено те надминаха всички очаквания. Мога да кажа, че тази изложба стои на професионално ниво, каза при откриването Йорданова, която от няколко месеца е и уредник на "Къщата на художниците". "Преди години, когато се завърнах в Плевен от друг град, си мечтаех да срещна хора, с които да говорим на един език, да се разбираме по начина, по който се разбирам с тези дами и да живея в един прекрасен свят, изпълнен с много цветове. Благодарна съм, че те са в моя живот и са ме обградили с любовта, която ми дават", допълни Йорданова.

Своите пожелания за успех на изложбата отправи и началникът на отдел "Култура и туризъм" в Община Плевен Анелия Дечева. Нека тук, в "Къщата на художниците" да продължават красивите изложби и събития, които ни носят позитивни емоции, отбеляза тя.

Празничната атмосфера на вечерта бе допълнена от изпълненията на младата китаристка София Кънчева.

"Сбъдване" ще остане на вниманието на ценителите на изящното изкуство до 3 август. Творбите могат да бъдат закупени.

/ХТ/
БТА