„Лазарица“ е акцент във февруарската програма на Врачанския театър

Драматично-куклен театър-Враца започва месец февруари богата програма от постановки за всички възрасти, съобщават от културната институция.

Акцент в афиша е най-новото заглавие в репертоара на Врачанския театър – спектакълът „Лазарица“ от Йордан Радичков, с режисьор Петринел Гочев, който ще се играе на 11 и 19 февруари в Камерна зала.

През месеца публиката ще може да види и много от любимите си заглавия, като програмата включва „Убийството на Гонзаго“ от Недялко Йорданов. В репертоара са представени още „Добре дошли в България 2“ на Здрава Каменова и Гергана Димитрова, „Извън контрол“, „Гимнастика за бременни“ и други, както и превърналите се в любими семейни спектакли „Пълен напред“, „Пинокио“ и „Аладин“, казаха още от ДКТ - Враца.

Февруарската програма на театъра включва и турнета в София, Видин (20 февруари), Кърджали (26 февруари) и Сливен (27 февруари) със спектаклите „Кошмарна комедия“ и „Роклята беглец“, посочват още от театъра във Враца.

/ТС/

БТА

Читалището в Омуртаг отличи заслужили дейци на празничния коледно-новогодишен концерт

Читалището в Омуртаг отличи заслужи дейци на празничния коледно-новогодишен концерт. В големия салон пяха, свириха и танцуваха представители на всички състави, развиващи самодейността в града, каза за БТА председателят на Народно читалище „Отец Паисий“ Славка Иванова.

Отличени са Душко Ангелов, Стойчо Тончев и Сибила Илиева. Те получиха поздравителни адреси и от читалищното, и от общинското ръководства. Връчи ги лично кметът на Омуртаг Джунейт Йонузов. Той изказа благодарност към самодейците и организаторите за тяхната всеотдайност и принос към културния живот на общината.

Душко Ангелов, чества личната си 75-а годишнина с празничния концерт. Отбелязва и 50 години работа в читалището. Той е този, който е непрестанно на сцената – свири, дирижира, акомпанира, музицира, каза Славка Иванова. Към момента Ангелов е преподавател в Школата по изкуства на НЧ „Отец Паисий“, като ръководи и мъжка вокална група.

В годините на пандемията от коронавирус, своята 75-а годишнина отбелязва Стойчо Тончев. За него Иванова споделя, че макар и лично той да не е на сцената, той е този, който я прави „жива“ с оригиналните си решения и композиции. Тончев е специалист по художествена самодейност, консултант и хореограф на танцови състави.

Отличената дама Сибила Илиева е преподавател на две детски и на една женска вокални групи в Школата по изкуства на Читалището в Омуртаг. „Когато в нашето „звездно“ градче, Сибила запее космическата песен „Излел е Дельо хайдутин“, гласът й ни отвежда по вертикалата нагоре, чак до небесата“, каза за нея председателят на културната институция. Сибила Илиева също от десетилетия работи в читалището.

Концертът премина с много настроение. А публиката е имаше възможността да съпреживее премиерното представяне на яркия "Шопски танц", в изпълнение на танцовия клуб „Оротропци“ към читалището в Омуртаг. Фолклорният състав, чийто ръководител и хореограф е Стамен Стаменов, представи първа част от сложна танцова хореография, оставяйки за изненада на публиката продължението на танца за идната 2025 година.

Както БТА съобщи, в Омуртаг предстои още един празничен концерт в навечерието на коледно-новогодишните празници. На 23-ти декември ще се състои класически концерт с участието на Боян Балев, Анче Юмук и Стоян Стоянов.

/ХТ/
БТА

Представяне на романа за Кан Алцек от автора Мирослав Петров

Исторически роман за Кан Алцек. Автор е Мирослав Петров, а илюстратор на книгата е Веселин Чакъров.

Слънцето на Велика България залязва. Под напора на настъпващите хазари синовете на кан Кубрат напускат бащините земи, за да намерят нов дом за своите племена. Най-младият от тях, Алцек, повежда народа си през Панония и кралството на франките към слънчева Италия.
Пътят е дълъг, изпълнен с изпитания. За да преминат през тях, българите трябва да потърсят опора в своето единство, да калят силите си сред огньовете на тежки битки и да съхранят вярата си.
Върху плещите на Алцек, превърнал се по волята на съдбата в кан и господар на своето племе, пада тежката грижа да взема съдбоносни решения. В несигурното време на войни и коварни предателства младият предводител трябва да избере на кого да повярва, чия десница да поеме, срещу кого да вдигне меча си.
Жертвите, съпътстващи това странстване, са тежки. Понякога дори най-доблестните войни са готови да надигнат недоволно глави срещу своя кан. За да съхрани народа си и да му спечели жадуваните нови земи, Алцек трябва да обуздае младежкия си плам, да отсъжда мъдро делата на човеците и да запази силите на българското племе.

Осигурил бъдеще на народа си, спечелил почитта на приятели и врагове, кан Алцек се превръща в ярък образ, въплътил в себе си българската сила, неукротим дух и благородство.
Българите – това е народът, който имаше всичко, което е пожелавал; те вярваха, че светът е открит за тях; те никога не се съмняваха в победата си; това е народът, на който се учудваше светът...
Магнус Феликс Енодий за българите – 486 г.

Дяволското гърло, разказ от Хелиана Стоичкова

Дилян взе слушалката в ръка и набра номера. Залата беше празна, толкова празна, че сякаш високия таван бе като капак на тенджера и той, сам самичък в това огромно пространство бе като един картоф търкалящ се наляво на дясно в очакване да се появят и другите съставки на ястието, но по това време на нощта никой не искаше да го сготвят. Хората бяха по домовете си и сам той стърчеше до един обществен телефон в пълно отчаяние.
- Стефке...
- Диляне? Къде се загуби, бе човек. Обади се във вторник и от три дни ни кос ни вест от тебе...
- Стефке... – Той захлипа в телефонната слушалка и като подсмръкна шумно избърса си очите.
- Плачеш ли, Диляне? Поболях се да те мисля. Викам си тръгвам да го търся. Телефона ти е изключен.
- Стефке, слушай, пиле. Загубих го. Чакай да ти кажа. Никога през живота си не съм се чувствал толкова малък. Мъничък. Миниатюрен мъничък човек. Не зная човек ли съм. Аз човешко същество ли съм? Или съм добитък някакъв? Сякаш света е станал едно различно място, Стефке. Изгубих се. Изгубен съм. Душата ми се загуби тука в това дяволско гърло.
- Как си се загубил. На коя улица си?
- Улица? Какви улици, бе Стефче. Тук няма улици! Има само тунели. Стълби нагоре, стълби надолу. И хора, които бързат всеки за някъде. Един побъркан град с едно огромно дяволско гърло отдолу и аз вече кой ден по ред бродя като някакъв идиот и не мога да намеря изхода.
- Какви ги бръщолевиш, бе Диляне?! Как така няма улици? Да не си пиян? Да не са те упоили нещо?
- Улици има, но не можеш да ги пресечеш. Всичко е забранено, разбираш ли! Всичко! Слушай, слушай ме. Чуй ме. Аз... Аз за пръв път в живота си не зная какво да правя. Разбираш ли. Всяка част от мен крещи, че се случва нещо нередно, но никой, никой сякаш не вижда в какъв омагьосан кръг живеят. Пътуват нанякъде, обикалят по тези коридори, от къщи на работа и обратно и сякаш не виждат, че света се е превърнал в едно менгеме, което те стиска за гушата. Дави те като все едно няма въздух и си под водата. Тунели, коридори, ескалатори. Завиват наляво, после надолу, после се качваш нагоре пък те качват на мотриса, пък излизаш в друга част на града и за да стигнеш до спирка трябва да прекосиш площад по синя алея, ама има и жълти... Тук е разрешено за едни, там за други. Сега съм на етаж, на който влизаш в огромен магазин, на който входа му е от тук, а изхода му е три нива по-надолу на спирка през два квартала. И се излиза през извит син тунел, разбираш ли? И ти не знаеш къде си. Аз не зная как да ти го опиша. И има табели и винаги си на път с предимство! И те дебнат да не завиеш в грешна посока и ако объркаш пътя си в нарушение. Седнеш някъде дойдат – тук е забранено да се сяда. Спреш някъде – тук е забранено да се спира. Въздух не ми стига, нямам представа как да ти кажа колко отчаян се чувствам и колко изгубен.
- Диляне, поспри малко. Да пратя татко да дойде да те вземе...
- Не! В никакъв случай! Стойте си там на село. Да не сте посмели да дойдете. Аз ти казвам, от понеделник търся пътя към автогарата. Стефче... – той се подпря на кабинката и разтърка челото си – Аз ще си намеря пътя към къщи. Не се бой за мене. Просто исках... Просто исках да ти чуя гласа. Ей така малко... Не да те плаша, просто... Просто като колехме прасето някога и очите, погледа, разбираш ли. Гледам в една тоалетна тука очите ми са като на прасето. Уплашени, объркани. Едно такова само страх вътре. Няма друго, страх и ужас. Тъй не става, инак не става. Не знаеш на къде да поемеш. Всяко движение ти е грешно. Не знаеш кой си, не знаеш за чий си тука. Ей така, ходиш напред назад... Сянка от човек. Човека го няма. Един номер ходи напред назад.
- Диляне... – тя замълча за момент, но после с по-бодър глас продължи – Слушай ме сега. Ти си намери пътя към дома, аз съм тука. Чакаме те. И повече няма да кажа. Чакам си те.
- Да. Прибирам се.
Той затвори слушалката и разтърка челото си. Отиде до един апарат със закузки и извади стотинки от джоба си. Започна да търси къде да вкара стотинките, но имаше съвсем тънък процеп. Започна да ги вкарва вътре, но апарата ги превъртя и ги изхвърли в краката му. Той извади банкноти и ги вкара в процепа, но апарата изхвърли и тях като на екрана се изписа надпис, че приема само плащане с карта. Еми той нямаше карти. Ни банкови карти, нито карти за игра. Да имаше поне карти за игра щеше поне да да се позабавлява. Обърна се и като започна да рита стотинките в различни посоки те захвърчаха по идеално почистения под и започнаха да падат през парапета към долните нива.
Ехе! Очите му светнаха. И като изсипа една шепа на земята започна да ги рита и да си ги гони. Тичаше по големия празен етаж като малко дете и за момент някаква светлинка проблясна в очите му. Както някога ритаха камъчета в прахта с децата. Вървиш вървиш пък ритнеш някое камиче и то изхвърчи край пътя.
Така рита стотинки докато всичките не хвръкнаха през парапета и лицето му се разведри и усмихна. Остана му една последна и с нея си поигра повече. Ритна я към дъното на залата и тя се завря на място, където не можеше да стигне с обувката си. Коленичи и зачопли с пръсти да я извади. Но тя така се заклещи, че той вдигна очи да види в какво я завря. Когато погледа му проследи двете сфери и тръбата, която тръгваше от тях, извиваше се някъде горе и се спускаше надолу в трета сфера чинето му овисна. Той стоеше на колене под скулптура на един огромен, овиснал, триметров...
- Никой няма да ми повярва...

- Ей, господине! Да извикам охраната?
Дилян вдигна ръка от лицето си и огледа мъжа, който се беше надвесил над него.
- Не може да се облягаш на скулптурата. Забранено е да се пипа!
- Каква скулптура... - Дилян леко разтърси глава и започна да излиза от унеса си. Колко време е минало, сигурно бе задрямал. Той се обърна и видя, че се е облегнал на едната топка.
- Не те знам от къде си, но това е изкуство!
- Бе какво изкуство, бе... - Дилян се изправи и протегна ръка, към нещото. - Не виждаш ли какво е това?! Сляп ли си?
- Кой е сляп, бе! Идвам на работа и гледам поредния нехранимайко, който не спазва правилата! Има си правила! Ако всеки прави каквото си иска знаеш ли какво ще стане?!
- Какво ще стане, бе момче?! Кажи ми какво ще стане! Имаш ли двайсет години? Трийсет? Какво ще стане от това, че съм се подпрял на фалоса?
- Това не е фалос! Това е модерно изкуство!
- О, извинявай, ние от село не разбираме от изкуство. Ние сме едни тъпаци, които от нищо не разбират. Сигурно живееш някъде наблизо, от пъпа на града си и много ги разбираш нещата.
- Точно така. Ей там отсреща живея и много ги разбирам нещата.
- И колко време ти отнема да дойдеш на работа, момче от центъра на града?
- Не е твоя работа. Много добре съм си подредил нещата, много благодаря. Само час и половина. Хайде поредния с маршрутни съвети! Аман вече...
Дилян се плясна през челото и се огледа.
- И ако искаш да знаеш съм доволен. - продължи другия - Доволен съм, защото вашето поколение е оставило страшна каша, която ние десетилетия няма да можем да подредим. Седите си там в гората и си живеете в миналото. Ядете храна, която мирише на пикоч и животни.
- Гората? Картофите в гората ли растат, бе момче. Месото, чушките. По дърветата ли? Месото от земята ли го копаем?
- Не, има си фабрики, има си заводи. Ако зависехме от вас човечеството щеше да загине от глад за една седмица. Аз всеки ден зареждам автоматите с храна и не съм видял гладни наоколо!
Дилян примигваше. Малкото пиленце, което мислеше да удоши с два пръста като се прибере сега му се видя много драгоценно. Пълно с живот. Пълно с толкова много смисъл.
- И ти си щастлив в този нов свят?
- Разбира се! Сутрин ставам, деня ми е подреден. Няма хаос, няма чудене. Ако видя нещо нередно докладвам на охраната, те идват и веднага премахват нарушителя. И всичко отново е подредено. Ако видя петънце, забърсвам го. Ако не мога викам да почистят. Има си хора за всичко. Има място за всичко. Огледай се, това е идеалният град. Имате ли такива съоръжения в гората? Или спите по дърветата във вързопи? Вие сте минало. И скулптурата ми харесва. Защото е интересна. Защото е нещо ново, защото е нещо различно от всичко, което вие сте. Това е изкуство. Ти просто не го разбираш. Жалък си. Жал ми е за тебе. Погледни се, опърпан си, проскубан. Сигурно си някой безработен, който нищо не може и затова е дошъл в големия град да си опита късмета. Ами имам новина за теб, чичка, бъдещето не те иска. Върни се обратно в дупката, от която си изпълзял. Явно нямаш нужните качества. Модерният свят вади само най-доброто от хората. Само силните оцеляват. Останалите трябва да си отидат. Да си отмрете там. Ясно ли ти е? Разбра ли какво ти говоря?
И в този момент Дилян си спомни Гошко. Гошко Дебелото. Така му казваха. Вися вързан надолу с главата от моста над реката цял час преди да го отвържат. Ей, че хубав спомен. Гошко тогава научи, че не е хубаво да крадеш сандвичите на другите деца. Негативният опит учи много повече от положителния. Ефекта е мигновен.
Дилян прескочи тялото на новия си познат и само хвърли поглед дали ще се изправи след удара. Като видя, че помръдва потърка леко челото си и се усмихна. Друго си е да удариш глава на някой, който много приказва. Възпитателно е. А и някак почувства се по-ведро. Хулигана в него за момент събра смелост да стъпи на поредния ескалатор в търсене на изхода. Винаги има начин. Винаги има решение. И той щеше да го намери.

Нов културно-исторически комплекс с името „Балканци“ отвори врати в Троян

Нов културно-исторически комплекс с името „Балканци“ отвори врати в Троян. Той е посветен на историята на 34-ти пехотен троянски полк и носи името на едноименния марш на военното формирование.

„Тридесет и четвърти пехотен троянски полк се формира в границите на днешните общини Ловеч, Троян, Априлци, Летница и Угърчин. Този полк през Междусъюзническата война спира румънските войски да влязат в София, които до този момент безпрепятствено нахлуват в пределите на България . След това полкът отива и се бие в Разлог срещу настъпващите гръцки войски, чиято цел е да превземат Пловдив и той да бъде завинаги откъснат от България. В Първата световна война полкът участва в Нишката настъпателна операция, бие се при Косово поле, а накрая се увенчава със слава в епопеята при Дойран“, разказа за БТА Христо Калистерски, председател на Национално дружество „Традиция“.

Комплексът е уреден в родната къщата на един от героите на полка – Спас Балевски. Идеята за реализацията на проекта е на местния клон на НД „Традиция“.

Официалното откриване започна с изпълнения на троянския представителен общински младежки духов оркестър с мажоретки и с тържествен молебен, след което кметът на Троян Донка Михайлова и председателят на НД „Традиция“ Христо Калистерски официално прерязаха лентата за откриване на комплекса.

С финансиране по проект на местната инициативна група и доброволен труд от членовете на сдружението, къщата, която е паметник на културата, е обновена вътрешно и външно. На първия етаж е подредена експозиция, представяща участието на полка в поредицата от войни за национално обединение.

Посетителите могат да разгледат архивни документи, карти, униформи, различни артефакти, 29 информационни пана, интерактивна карта на бойните действия и реплики на оръжия от онова време.

Специално място е отделено на историята на мястото, на военните паметници на територията на общината, на участието на полка в паметни битки от войните в началото на миналия век, на неговите герои.

Сред акцентите на експозицията са две възстановки – на войнишки окоп и на офицерско полево укритие, които разкриват в детайли ежедневието на българския войник на фронта. Посетителите могат да видят и филм, заснет по време на мащабната възстановка на Дойранската епопея, която сдружението прави през 2018 година в Троян.

„Аз съм удовлетворена от факта, че откриваме нова експозиция в България, която е фокусирана върху новата история, която е модерна, концептуална и която ще бъде безплатна за посетителите. Тя ще се превърне и в образователен център в сърцето на град Троян, в сърцето на България. Експозицията има значение не само за града и региона, но и за страната като цяло, защото някои от използваните музейни похвати и методи на историческия разказ биха могли да бъдат приложени и в обновяването на други музейни експозиции в страната, посветени на нашето военно-историческо развитие“, каза за БТА проф. д.и.н. Вера Бонева, преподавател в Университета по библиотекознание и информационни технологии в София (УниБИТ), която беше гост на откриването.

/АКМ/
БТА

Документален филм и изложба представят непознатото културно-историческо наследство в Павликенския край

Проектът „Непознатото културно-историческо наследство на Павликенския край“ ще бъде представен днес следобед в Народно читалище „Братство-1884“ в Павликени. Това съобщи ръководителят на проекта, историкът и музеолог д-р Диана Митева. Инициативата включва документалния филм „Непознатото културно-историческо наследство на Павликенския край“ и едноименна изложба.

Проектът стартира през месец януари тази година, а снимките на филма и подготовката на изложбата започнаха през месец март, разказа д-р Митева. Трябваше да се сформира група от 40 ученици, но интересът беше голям и се включиха над 50 деца. Първите два месеца те бяха запознати детайлно с обектите, които ще бъдат включени във филма, сниман от оператора на кинопродукцията „Чума“ Румен Василев. Фотограф е Венцислав Симеонов, който работи в Исторически музей – Дряново.

Интересът към проекта е голям, защото в него са запечатани моменти от историята на осем населени места в община Павликени, която притежава значително както обем, така и по значение историческо и нематериално културно наследство, разказа д-р Митева. Обектите, които са включени в него, са археологически паметници, местности, свързани с бойния път на четите на Филип Тотю и Хаджи Димитър и Стефан Караджа, църковни храмове и манастири, действащи обществени колекции (музейни сбирки), местно облекло, датиращо от края на XIX до средата на XX век и част от нематериалното културно наследство на Павликенския регион.

Участниците във филма са на различна възраст. "Децата бяха много въодушевени да са в ролята на филмови звезди, а родителите ги подкрепяха и през почивните дни през месец май също идваха на снимки", разказа д-р Митева. Във филма участват кметът на община Павликени инж. Емануил Манолов, кметове на населени места от региона, възпитаници на местните училища, директорът на Регионален исторически музей - Велико Търново д-р Иван Църов, директорът на музея в град Елена Светослав Петров, културни дейци и други личности, свързани с историята на Павликенския край.

Филмът и изложбата са създадени по проект с бенефициент Народно читалище „Съединение-Михалци-1870“ в павликенското село Михалци по договор, сключен с Национален фонд култура. Стойността му е 14 425 лв. Сред неговите партньори са Историческият музей – Дряново и Музеят на Възраждането „Иларион Макариополски“ в град Елена.

Филмът ще участва в 12-то издание на международния кинофестивал „Славянска приказка“, а очакванията са неговият генерален директор Елена Табанова – Димитрова да присъства на премиерата днес в читалището в Павликени.

Д-р Диана Митева е сред основните организатори на различни събития в община Павликени. През месец юни тя организира поредното издание на Дефиле на народната носия "Света Неделя" в село Недан и бе сред участниците в него. През месец юли д-р Митева участва и в организиране на честването на 156-ата годишнина от битките на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа с османската войска в местността Канлъ дере край Вишовград.

/АКМ/
БТА

Всички истории в новата ми стихосбирка са преживени, но не са задължително лични, каза Оля Стоянова

Историите във всички мои стихотворения са преживени, но не са задължително лични. Обикновено разказвам истории, свързани с други хора. Това каза пред БТА писателката и журналистка Оля Стоянова по повод новата си стихосбирка „Как ни спасяват природните закони“.

По думите ѝ това вероятно идва от журналистиката, както и от това, че е „добър наблюдател“. Обичам да разказвам истории и това правя в стихотворенията си, и в разказите, и в документалните истории, които пиша, посочи Стоянова. Отбеляза, че на 14 септември, в рамките на „Алея на книгата“ в София, издателство „Жанет 45“ ще организира среща с публика и раздаване на автографи.

„КАК НИ СПАСЯВАТ ПРИРОДНИТЕ ЗАКОНИ“ ИЗЛИЗА 11 ГОДИНИ СЛЕД ПОСЛЕДНАТА Ѝ СТИХОСБИРКА

Предишната стихосбирка на Оля Стоянова - „Улица „Щастие“, излиза през 2013 г., като за нея авторката е отличена с литературните награди за поезия „Николай Кънчев“ и „Иван Николов“. Това е хубав стимул човек да продължи да пише, смята тя.

По думите ѝ в този 11-годишен период оттогава досега тя е открила драматургията като жанр, въпреки че отбелязва, че винаги се е съпротивлявала да пише пиеси. Според нея писането за театър е свързано с много хора. „Театърът е тежка машина и си зависим от много фактори, за да реализираш даден проект“, каза тя.

Писателката разказа, че в този период е писала предимно пиеси, някои от които се играят и към момента. Сред тях са „Покана за вечеря“, която е на сцена от десет години в театър „София“, „Цветът на дълбоките води“ в Народния театър „Иван Вазов“, а през 2020 година е поставена пиесата „Страх за опитомяване“.

Оля Стоянова обясни, че страстта ѝ към драматургията, театъра и спектаклите се гради върху това, че обича „как звучи живата човешка реч“.

„През тези 11 години май не съм спирала да пиша поезия, но събирането на книга е бавен процес и трябва повече мотивация“, каза още тя. Добави, че вниманието ѝ е „бягало в други посоки“. „Беше ми интересна драматургията. Издадох сборник с пиеси, два сборника с къси разкази и още две книги с документални истории. И поезията някак остана на заден план“, допълни тя.

По думите на Оля Стоянова стихосбирката „Как ни спасяват природните закони“ не е написана „на един дъх“. „Обикновено пиша текстовете си и забравям за тях за дълго време. Така, когато се върна към тях, мога да ги чета сякаш не са мои и да бъда много по-критична към тях“, посочи тя.

ПОЕЗИЯТА И ЖУРНАЛИСТИКАТА

Писателката отбеляза, че предишните ѝ книги „Пътеводител на дивите места“ и „Пътеводител на хубавите места“ са се появили по сходен начин – чрез наблюдение. „В тях събирам репортажи за срещи по пътя, за отдалечени и непопулярни места у нас, но също и истории за хора, които приготвят ритуален сладък хляб, наречен „смидал“ в Родопите, които опръстеняват птици по северното Черноморие, събират полускъпоценни камъни, откриват „дивата вода“ или работят като метеорологични наблюдатели и живеят в планината“, добави тя.

„Хората са ми интересни и техните истории“, каза Оля Стоянова. Тя разказа, че тези наративи могат да се открият и в стихосбирката ѝ. По думите ѝ това са истории за жени, които обикалят Европа и работят като берачки на плодове или детегледачки, истории за това какви картини рисуват децата от бежанските лагери или история за жената, която среща в един квартален супермаркет и как тя върви между щандовете и казва новините на висок глас – „като сърдит пророк“.

„Може би работата ми като журналист ми помага“, каза тя. „Обичам да наблюдавам хората, да разговарям с тях. В това отношение журналистиката е най-интересната професия, защото ни позволява да откриваме непрекъснато нови хора и нови светове, но в същото време ни задава здравословни граници, напомня ни, че никой от нас не е център на света. Непрекъснато ни показва, че светът е пълен с интересни хора, за които си струва да разкажем“, допълни тя.

Оля Стоянова е родена на 14 септември 1977 година в София. Доктор е по журналистика. Завършила е магистратура по журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ (СУ). Преподавател е във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет.

Два пъти е носител на наградата за драматургия „Аскеер“ – през 2014 година за пиесата „Покана за вечеря“ и през 2018 година за пиесата „Цветът на Дълбоките води“.

/РБ/
БТА

Рисунки на деца като послепис на Националния пленер „С Хасково в сърцето" украсиха центъра на града

Участниците от арт школа „Дъга“ към Младежки център - Хасково и школа „Колорит“ към читалище „Заря-1858“ се включиха във второто издание на минипленера за деца, който се провежда като послепис на Националния пленер в рамките на седмицата, посветена на осми септември - Ден на Хасково.

Община Хасково инициира за втора поредна година творческата провокация към децата като послепис на арт форума. Тази година всички рисуваха по темата „С Хасково в сърцето“.

Творбите на младите автори бяха подредени днес пред художествена галерия „Форум“, където снощи бе открита изложбата с 16 платна от Националния пленер. Той събра в края на миналата седмица осем художници от Хасково и страната.

/ХК/
БТА

Уредниците от Художествената галерия в Смолян представиха в обща изложба 36 свои творби

Уредниците от Художествената галерия в Смолян откриха днес обща изложба в зала „Петър Стайков“ на Клуба на дейците на културата. Експозицията е деветата подред тяхна инициатива, която се представя в началото на новия творчески сезон. Тази година те представят 36 рисунки, графики и живописни платна.

Творбите на художниците Ангел Консулов, Асен Трампов, Борис Кисьов, Георги Стойков, Иван Пеев, Илия Кисьов, Петър Пиронков и Стефан Данчев бяха представени от директора на Художествената галерия Иван Пеев. Той направи кратка ретроспекция на дейността на галерията през тази година.

Септември винаги е зареден с особена енергия. Авторите са хора, които влагат сърце и душа, за да опазват едно огромно богатство в Художествената галерия. Самите те са различни не само като възраст, но и като творческо амплоа и се радвам, че независимо от трудностите намират теми и днес ни радват по един безспорен начин, каза заместник областният управител Адриан Петров.

Експозицията е съвместна проява на Клуба на дейците на културата и Художествената галерия Смолян, която ще остане на вниманието на смолянчани и гостите на града до 15 септември.

/ХК/

БТА

Дарителството е най-надеждният източник за обогатяване колекциите ни, каза директорът на Музея на занаятите в Троян Елеонора Авджиева

 „Дарителството е в основата на създаването на музейните институции. Преди повече от 150 години започва музейното дело в България и то, предимно от археологическите дружества в по-големите градове, където краеведи с отношение към местно културно наследство събират материали от различно естество и ги даряват на едно определено място“, разказа за БТА Елеонора Авджиева, директор на Музея на народните художествени занаяти и приложни изкуства в Троян (МНХЗПИ).

Такъв е случаят и с началото на музейното дело в Троян, където първата музейна сбирка е устроена в сградата на читалището. Тя е точно от такива стари вещи, които са подредени в определена среда и придобиват характер на музейна експозиция, допълни тя.

Авджиева определи музеите и читалищата като сродни културни институции, в основата на чието функциониране стои дарителството. „То е двигателят, живецът на тези институции. Съотнесено към днешна дата, за нас дарителството е най-надеждният източник на постъпване и обогатяване колекциите на нашия музей“, посочи тя.

На много места, включително и в Троян, галериите са част от структурата на музейни институции, посочи Авджиева.

Над 30 творби са дарени на фонд „Изобразително и приложно изкуство“ към троянския Музей на занаятите през последната година. Общо 26 платна на художника Петър Хаджиев са дарени на музея, основно от неговата дъщеря. Художниците Владимир Киров, Петя Димова, Василена Ганковска, Галя Герганова, Александър Телалим, които през годината са се представяли в галерия „Серякова къща“, която е един от музейните обекти, също са дали своя принос за обогатяване на музейните фондове.

Авджиева подчерта важната роля на уредника на галерията Мариела Шошкова за мотивирането на художници да правят дарения за колекциите на Музея на занаятите. Шошкова наскоро е отличена и от Министерството на културата със специална грамота за приноса ѝ към българската култура.

„Тя е човекът, който изгради галерия „Серякова къща“ до това, което е в момента – един пълноценен културен център със събития на много високо ниво. Най-важното в един такъв обект са хората, защото в него се влага много лична енергия“, посочи тя.

Авджиева разказа, че към галерията има толкова голям интерес от страна на артистични общности в града и страната, че графикът за 2025 година е почти пълен и се гледа в перспектива за 2026 година.

„На нашия музей особено прилягат галерията и фонд „Изобразително изкуство“, защото той няма етнографски профил. Не случайно, в името му имаме като ключови думи „художествени занаяти“ и „приложни изкуства“. Музеят на занаятите е специализиран музей, в който са представени занаятите, но акцентът е не върху тяхната утилитарна роля, а върху естетическото им представяне“, каза тя.

Винаги събирането на колекции и окомплектоването на музейните фондове в миналото е било с цел постигане на висока естетическа стойност. Това е и причината фондът ни за изобразително изкуство да е много добре окомплектован с произведения на големи местни и национални художници, посочи Авджиева.

Тогава Музеят е имал възможността да ги набави, докато днес, за съжаление, тя липсва. От тази гледна точка тези дарения са ни изключително полезни, защото се появи една празнота от един период, особено в кризисните години, в които в музеят не са постъпвали материали, допълни тя.

„От много десетилетия не съществува перо, с което да се правят откупки за музеите, те опитват да използват средства по проекти, което много трудно се случва, но предимно призовават за дарения, за да могат да попълват и окомплектоват своите колекции според профила на музея“, каза директорът.

Авджиева разказа, че ежегодно, част от работите от пленера „Вода, земя, огън“ в село Дълбок дол, постъпват във фонд „Керамика“. Във фонд "Изобразително и приложно изкуство" се пазят и дарените от художника - приложник Енчо Ганковски пет керамични пана.

През последните 12 месеца с нови придобивки могат да се похвалят и фондовете „Градска къща“, „Художествено металообработване“ и „Тъкани и облекла“.

В Музея на занаятите постъпват и археологически находки придобити в резултат на проучване на археологическите обекти „Римски кастел Состра“ и „Късноантична и средновековна крепост „Калето“ – с. Дебнево.

/ТС/
БТА

Войник, Иван Вазов

Войник във отпуск из долът
с мома приказва хубавица —
деца на тоз планински кът:
той — млад орел, тя — гургувица.

Какво й разправя мил герой?
За свойта ли любов гореща,
или за някой страшен бой,
де ад и смърт имал насреща?

Той маха силно със ръце,
тя руменей и се вълнува…
Внезапно с пламнало лице
сграбчи я той и зацалува.

Юначе, гълтай радостта,
дор младо сърце в гърди гука:
ти там прегръщал бе смъртта —
прегръщай пък живота тука.

В обща изложба "Сбъдване" 13 плевенчанки показват живописни творби

 "Сбъдване" е наречена изложбата, която тази вечер бе открита в арт център "Къщата на художниците" в Плевен. Тя представя живописните картини на 12 плевенчанки, които се занимават с рисуване непрофесионално, но заедно със своята учителка Владимира Йорданова за шести път подреждат обща експозиция с авторски творби.

Всяка година се радвам на резултатите, които тези дами показват, но сега определено те надминаха всички очаквания. Мога да кажа, че тази изложба стои на професионално ниво, каза при откриването Йорданова, която от няколко месеца е и уредник на "Къщата на художниците". "Преди години, когато се завърнах в Плевен от друг град, си мечтаех да срещна хора, с които да говорим на един език, да се разбираме по начина, по който се разбирам с тези дами и да живея в един прекрасен свят, изпълнен с много цветове. Благодарна съм, че те са в моя живот и са ме обградили с любовта, която ми дават", допълни Йорданова.

Своите пожелания за успех на изложбата отправи и началникът на отдел "Култура и туризъм" в Община Плевен Анелия Дечева. Нека тук, в "Къщата на художниците" да продължават красивите изложби и събития, които ни носят позитивни емоции, отбеляза тя.

Празничната атмосфера на вечерта бе допълнена от изпълненията на младата китаристка София Кънчева.

"Сбъдване" ще остане на вниманието на ценителите на изящното изкуство до 3 август. Творбите могат да бъдат закупени.

/ХТ/

БТА

Една дума, Хелиана Стоичкова

Три мънички букви само в една дума
три слаби колони завързани с връв
като пъпна в живота заплетена струна
да свиря на която съм вечно готов.

Три клечки кибрит готови да пламнат
и в пепел да рухнат пред очи ми са те.
прикрити зад някоя полза измамна
подривните сили заплашват ги все.

Потънат ли в мрачно запрещение мечтите
за свята безкористна обич, чист свят...
удавен насред вълни от лъжите
сред болка и горест очи ще заспят

И в утро прокобно, насред нищета
кал мръсна, душа гола, сред мъртви тела
оскубан, измъчен, едва жив, изморен
нейде в окопите ще осъмнеш смразен.

Тогава ще се молиш и ще проклинаш
отчаян, загубил житейски ориентир
сред смърт, окаяние, срамно ще молиш,
с една дума на устни и тя ще е "мир"...

Билетите за Мадам Бътърфлай в Белоградчик са разпродадени

Опера от Джакомо Пучини
3 Август 2024, Открита сцена пред Белоградчишки скали, гр.Белоградчик

Първата премиера за новия творчески сезон ще бъде на „Мадам Бътерфлай“ от Джакомо Пучини. Един от най-вълнуващите образи в творчеството на Пучини – този на малката японка Чо-чо-сан – трогва зрителите със силата на любовта и надеждата. Съвършената музика на Пучини разказва за далечния източен свят и неговите традиции.

През този творчески сезон се отбелязват 165 години от рождението и 100 години от смъртта на Джакомо Пучини. Софийската опера ще се присъедини към най-престижните театри в света, които тържествено ще отбележат тези две годишнини.

На 17 ноември в главните роли ще бъдат Йорданка Дерилова, Росен Ненчев и Кирил Манолов, а диригент е Андрей Галанов. Постановката е дело на южнокорейски екип, който вече предложи своята визия по време на летния фестивал в Белоградчик.

През този творчески сезон се отбелязват 165 години от рождението и 100 години от смъртта на Джакомо Пучини. Софийската опера ще се присъедини към най-престижните театри в света, които тържествено ще отбележат тези две годишнини.

В репертоара на Софийската опера са изпълнявани всички опери на Пучини без ранните „Вилиси“ и „Едгар“ и „Лястовичката“.

Любител на технологиите, бързите коли и моторните лодки, близък приятел с Томас Едисон и запален ловец, Джакомо Пучини е един от големите майстори на италианската опера. Той утвърждава течението Веризъм и създава изключителни сценични образи, облечени в завладяваща музика. Редица от неговите опери са филмирани, някои от тях са изпълнявани в реално време на истинските места на развитието на действието, а животът на композитора е разказван в няколко филма.

През 2024 г. се навършват и 100 години от първото изпълнение на „Мадам Бътерфлай“ в Софийската опера.

Източник Софийската опера

Националната награда за поезия „Евтим Евтимов“ беше връчена на Иван Гранитски

На 23 май т.г. в Народно читалище „Братя Миладинови – 1914 – Петрич бе връчена Националната награда за поезия „Евтим Евтимов“. Неин носител стана Иван Гранитски – поет, литературен критик, издател, чл.-кор. на БАН. При награждаването Боян Ангелов (председател на СБП и председател на журито) говори за многото ипостаси, притежавани от Иван Гранитски, сред които се отличава поетическата му дарба да свързва епохите и да пренася в съвременността наследството, оставено ни от древните траки.

Поднесени бяха цветя пред паметника на Евтим Евтимов, намиращ се на площада, носещ името му. А в детския отдел на читалищната библиотека ученици от трети клас на Трето основно училище „Гоце Делчев“ в града участваха в олимпиада по български език, на която се справиха блестящо с поставените им задачи.

Събитието бе уважено от зам.-кмета на Община Петрич Кирил Танушев от Димитър Чолев, председател на Постоянната комисия по образование, култура и вероизповедания при Общинския съвет, от учители, читалищни дейци, общественици. Сред присъстващите бяха секретарят на читалището Гичка Тренева, както и писателите Венко Евтимов, Надя Попова, Петър Андасаров, Стоян Милев и Петя Хантова (членове на СБП). Водеща бе поетесата Павлина Иванова. Учениците в града, завършили годината с отличен успех, получиха като награда книги от съвременни български автори на издателство „Захарий Стоянов“.

Източник СБП

Преди първозданния взрив, Блага Димитрова

Какво е било преди първозданния взрив
единствено можем да съдим
по развалините в себе си.

Самотно виещ, носталгичен копнеж
по загубената цялост.

Отчаяно търсене на следи
по разпиляната същност.

Понякога в неутолимия миг
на любовното сливане -

едно припомняне като в сън
за нашето пребиваване
в изконната пълнота.


1986

Прозорец, Борис Христов

Повдигам се да стигна прозореца открехнат.
Зад него са жените - заоблени от парата, красиви.
Как искам да ги видя! Да можеше сега да мина по отвесната стена
или да бяха тук приятелите ми, да ме повдигнат.

А само как се гонят - гонитбата напомня
завръщане на стадо, което в залеза нахлува...
И през каква фуния господ гърдите е наливал,
щом тяхното люлеене на улицата чак се чува.

Пълзи червена мравка и някъде към обед
ще стигне гледката и ще умре върху прозореца с възторг помътен.
Повдигам се отново и дращя по стената,
а тялото ми сякаш вар гаси - така гори отвътре.

В живота винаги съм стигал до прозореца. И толкоз.
Език изплезил сетне, едва дъхът възпирам.
И няма кой да подаде ръка, и няма кой водата да отбие
към сушата, където моята надежда се задъхва като риба.

Ала напразно се измъчвам! Кой ще ти помогне
да видиш всичко - тук, в небето, или пък в безкрая на изкуството.
И за какво се питаме тъй често кой е между нас поета?
И за какво стоим един пред друг, изправени на пръсти?

Изложба на КАЛИНА ТАСЕВА (1927 – 2022)

Източник Национална Художествена Галерия 

Куратор: д-р Боряна Вълчанова

Откриване на 5 април, петък, 18.00 часа

Калина Тасева се нарежда сред големите имена в панорамата на българското изобразително изкуство. Тя започва творческия си път през 1950-те в изключително трудна социокултурна среда, в най-натоварените с идеологически догми години за българското изкуство. Създадените от нея творби не се влияят от художествени тенденции, характеризират се с многопластовост, с мащабно и комплексно мислене, с висок професионализъм. Със силната си творческа изява, като предизвикателство към времето, през което живее, Калина Тасева утвърждава все повече авторитета си и затвърждава яркото си присъствие в българската живопис.

Централно място до 1980-те заемат голямоформатните, многофигурни композиции на близката й историческа и възрожденска тематика. С пластична сила и емоционалност са изградени образите на македонските въстаници, революционери и хайдути, на жени, облечени в груби селски дрехи. Лицата са драматични, сурови и вглъбени. Формите в по-ранните произведения са по-декоративни, линията е ясна и категорична, а в по-късните – експресивна и динамична.

Значителен дял в творчеството на художничката заема портретът. Моделите често са близки приятели, колеги и интелектуалци. Чрез статичните пози и съзерцателните състояния е пресъздаден сложният им вътрешен свят. Обстановката и приглушената светлина допринасят за търсеното психологическо въздействие.

Калина Тасева разгръща цялата си живописна мощ в пейзажния жанр и натюрморта, които може би най-пълно разкриват артистичната й дарба. Лиричните настроения на природата се проявяват в поредица платна от 1990-те нататък. С оригинална чувствителност, личен почерк и изявена емоционална сила художничката търси поетичното звучене на колорита.

Представяне на Калина Тасева се организира за първи път в Националната галерия. В изложбата са включени произведения от фондовете на Националната галерия, СГХГ, галериите в Благоевград, Велико Търново, Варна, Габрово, Добрич, Казанлък, Пазарджик, Русе, Сливен и Ямбол, от наследниците на Калина Тасева и от частни колекции. В рамките на изложбата ще бъде показан и филмът на БНТ „Калина и комитите“ (2016).

Мариана Петкова ще представи изложба с колажи в Нови пазар

Своя самостоятелна изложба ще открие в Нови пазар шуменската художничка Мариана Петкова. В залите на Общинска художествена галерия „Петър Персенгиев“ ще бъдат експонирани 53 колажа на авторката. Откриването е на 8 юли.

Колажите в изложбата са основно от 2017 година, но има както по-стари, така и по-нови. Те са комбинирани с текстове, свързани с Нови пазар и с настроения, кореспондиращи с този град, добави Петкова и поясни, че има връзка с общинския център от 1979 г., когато е била назначена в Професионална гимназия по химични технологии и дизайн "Проф. Асен Златаров". Там е била колега с Петър Персенгиев, чието име носи днес галерията в Нови пазар, поясни художничката. Тя добави, че с ученици и преподаватели от шуменското Средно училище "Сава Доброплодни" са организирали колективна изложа в Нови пазар" и са правили дарения за галерията.

"Директорката на галерията Борислава Борисова ме покани да направя тази изложба. От галерията ми предложиха да занеса произведения за трите зали. Галеристите аранжираха колажите ми", поясни Петкова.

Темите в изложбата са свързани с фрагменти от българското историческо минало, с праистория и Средновековие, с първите култури и цивилизации в света. Колажите са доста абстрактни и трябва да има фон, който да ги обединява. Експериментът е в обработката на всички елементи от картината, каза за БТА Мариана Петкова.

Разнообразните теми, композиции и живописни хармонии подчертават концепцията за експеримента в творчество, коментира тя. Техниката на колажа обединява оригиналните решения и създава усещане за свобода и експресия на визуалното въздействие върху зрителите, поясни Петкова. При работа с колажна техника каноните, присъщи за различните видове изкуства, отстъпват пред авторската интерпретация и чувствителност, каза още художничката.

/РБ/

БТА

Емил Миразчиев ще представи монография - албум на група "РъБ" в Художествена галерия - Добрич

Емил Миразчиев ще представи монографията - албум и сайта на група "РъБ" в четвъртък, 11 юли, в Художествена галерия - Добрич. За това съобщават от културния институт. Обемната книга събира множество съществуващи архивни, документални и визуални материали, както и изследователски текст, архивни текстове на изкуствоведи и теоретици, които са имали водеща роля в осмислянето и интерпретацията на дейността на групата, като Живка Валявичарска - основен изследовател на групата, Димитър Грозданов, Диана Попова, посочват още от галерията.

Формирана в Пловдив в началото на 1989 г., група "РъБ" оставя дълбока следа в историята като една от най-силните прояви на българското концептуално изкуство от 90-те години, отбелязват организаторите. Изложбите, акциите и пърформансите на група "РъБ" събираха цялата художествена общност и превърнаха Пловдив в своеобразна столица на концептуалното и политическо изкуство. Членове на групата са пловдивските художници Албена Михайлова, Румен Жеков, Димитър Келбечев, Димитър Митовски, Емил Миразчиев, Ивайло Григоров, Игор Будников, Кольо Карамфилов, Надя Генова, Павел Алберт, Моника Роменска и Венета Маринова.
Въпреки нейния принос и влияние в сцената на съвременните визуални изкуства, явлението „РъБ“ досега остава маргинализирано в наложилите се наративи за съвременното изкуство в България. Група „РъБ“ има силно присъствие в артистичния живот на България в преломни исторически моменти и е повлияла в естетически и идеен план на много млади автори. Изявите на групата, както в зала, така и в публично пространство, променят нагласите и разбирането на публиката, свикнала с конвенционалните изложби и галерии.

Записки и документи от 1989 г. и началото на 1990 г. показват, че група „РъБ“ не е създадена като естетическа платформа, а като политическа позиция на група млади творци от Пловдив, желаещи да се разграничат от официалното Дружество на пловдивските художници и да променят обществото. Представянето на книгата ще бъде съпроводено от камерна изложба с творби на групата.

/АКМ/

БТА